Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   Какво е общото

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg    

Какво е общото сред двете? Спокойно, ще стигнем и до там. Асоциацията се ражда при узнаването, че Народният спектакъл не е разкрил сезона си с някоя класика, а с украинска пропагандна пиеса от някаква жена, която в химеричен жанр пресъздавала предполагаем развой в Хага, на който съдят Путин, Лавров, Кадиров и Никита Михалков. Както забелязвате, употребявам преизказно наклонение, тъй като не съм гледал пиесата и евентуално няма да я виждам. А не съм я гледал, не тъй като имам нещо срещу украинските драматурзи, нито тъй като съм изгубил почитание към Народния след последните цигании, които се разиграха там с Морфов, а просто тъй като не обичам да отивам на спектакъл. Не мисля, че театърът е този духовно-естетически апотеоз, за който го считат всички. Все едно.

Да, театърът е обичаен агитационен инструмент, даже и при конкуренцията на доста по-зрелищното кино, тъй като от сцената артистът може да импровизира и да ви каже изречение, минало в новините същата заран, до момента в който в киното това е невероятно. Затова в нервни времена театралните салони са цялостни. Затова по време на социализма първите плахи сатирични рецензии към режима се показваха на театралната сцена. Затова при същия този социализъм имаше купища пиеси за партизани, антифашисти или пък за положителни и обективни икономически ръководители-комунисти от интервала на построяването на развитото социалистическо общество. Такъв е театъра – все желае да ти бърка в мозъка и да ти споделя какво да мислиш по един или различен въпрос. Разбира се, има пиеси (да речем като „ Амадеус “ на Питър Шафър), които го вършат по извънредно грациозен метод, само че в този момент не става дума за тях, те са в друга лига.

По мотив пиесата „ Хага “, с която Народният откри сезона си, показвайки ни кои са полезностите му, един човек написа: „ Някой е платил на който би трябвало “. Уви, двоумя се. Знам, че агитация се прави нормално против възнаграждение, само че с мъка допускам, че в този случай не е било по този начин. Затова отговорих на индивида: „ Лошото е, че постоянно такива неща се правят и гратис, от нормално натегачество, от предпочитание да се харесаме на вярната инстанция, да проявим самодейност и да отгатнем какво би ѝ допаднало, та да го сторим, преди да са ни го поискали “.

Едно от най-зловещите положения на потиснатата и несвободна душа е автоцензурата. При нея човек трескаво се мъчи да отгатне какво се чака от него и креативен да го задоволи, постоянно престаравайки до размери, каквито оня, пред който се докарва, даже не е и очаквал.

Едно време в началното учебно заведение (било е през 70-те) в час по изобразяване споделяха на децата да нарисуват нещо по избор, някаква комбинация на тематика по техен избор. И горките започваха да рисуват фабрики с димящи комини, стоманени кранове, понесли строги квадратни панели към новостроящите се жилищни блокове, партизани с автомати и понякога – танкове с червени петолъчки на куполите. Никой не ги караше. Децата сами търсеха „ настоящи “ тематики, за които ще ги похвалят. То по принцип с изкуството е по този начин – изкуството би трябвало да проблематизира и да формулира проблемите ясно и самоуверено като известната ирландска ария „ Какво ще вършим с пийнал моряк рано сутринта “. И в Народния спектакъл го зная, хващат бика за рогата.

Какво е общото сред автоцензурата и дебелите манекенки? Общото е това, че в случай че медиите реализиран между тях единодушие по даден въпрос, посредством средствата на всеобщата агитация могат да накарат хомо сапиенс да направи каквото пожелаят. Е, не всеки хомо сапиенс, а единствено оня, който е изгубил генералната си посока.

С похвална непримиримост медиите и инфлуенсърите съвсем са съумели да трансфорат в полезност това да си пълен като свиня. Не, като хипопотам. Не, хипопотамът е грациозен – на знам на какво да оприлича моделите на новата полезност. Джаба Хътянина от „ Звездни войни “ е анорексик в спавнение с тях. Има специфични фешън сбирки за такива чудовища. Има поп певици, изглеждащи по този метод и даващи образец на дребните си тъпи, само че ящни последователки. Дъното на падението  беше, че относително неотдавна NIKE излезе със специфични екипи за 200-килограмови тийнейджърки. Защо?

Официалната версия е, че по този начин оказваме помощ на дебелаците (а за какво са станали дебелаци, за това се мълчи) да не се усещат изолирани. Да не се усещат отхвърлени като ЛГБТ и прочие хората, които от дълго време не са отхвърлени, ами шумно преобладават над всичко останало. А за какво обществото отхвърля едно или друго? Защото е доста хубаво ли? Защото е обикновено?

Да си пълен като дребна планета не трябва да те комплексира и потиска. Трябва да си внушиш че си хубав и да обикнеш себе си, като че ли до момента малко си се обичал. Не за друго, ами с цел да не си трагичен, да се наслаждаваш на този живот и да се забавляваш с всички останали, които единствено да са посмели да ти кажат нещо! Само да са посмели да компрометират толерантността и да посегнат към „ речта на омразата “!

А истината е, че поощряването да харесваш чудовищните си тлъстини, е част от политиката „ Бъди какъвто си! “. Това е едно от най-зловещите послания, тъй като стопира индивида от всякакво изпитание да се трансформира и усъвършенства. А на всичко от горната страна и това не е правилно, тъй като „ Бъди какъвто си! “ не важи за всичко и за всички. Ето, в случай че желая да бъда травестит с лилава коса – апелирам, бъди какъвто си! Но в случай че реша, че съм краен националист и желая да бъда подобен, какъвто съм?...

Налагат ни се злокобни регулации в името на здравето. Контрол върху храните. Контрол върху транспортните средства. Контрол върху енергетиката. Контрол върху медикаментите. Всичко в името на това да сме здрави и трудоспособни и да се пенсионираме колкото може по-късно. А белким има нещо по-опасно за здравето от затлъстяването в младежка възраст? Същото затлъстяване, което през днешния ден медиите стартират като полезност и добродетел и даже му придават неподозирана естетическа стойност.

И макар че затлъстяването е нездравословно, и макар че е в несъгласие с целия останал разказ на мейнстрийма, ще ни накарат да имаме вяра, че е хубаво да си пълен. Тоест ще ни заразят с автоцензура. Ще ни накарат сами да избираме подобен метод на мислене, който допускаме, че ще съвпадне с формалната позиция.

Нещо такова се е случило и в Народния спектакъл, когато са умували с коя пиеса да открият сезона си. А през днешния ден към този момент освен е хубаво да славиш Украйна, а е неприятно да не я славиш. Както скоро ще бъде освен красиво да си пълен, а ще бъде и грозно да не си. А в случай че инцидентно в тялото приличаш на антична скулптура, това към този момент ще бъде непоносимо.

ПОУКА: За печалните резултати от пропагандата е отговорен колкото облъчващият, толкоз и облъчвания. Ако сърцата ни са чисти, никой не ще ги прелъсти или изкуши. Обаче те не са. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.